Домът на Джулиън.

Едва не подскочи под него, като чу. Усмихна сешироко, вглеждайки се в очите му.
- Искам, разбира се! Ще изберем цветове, които са едновременно за момичета и момчета; може едната стена да е само с тапет, някакъв необикновен, а другата да е в боя... - започна да говори оживено Джейн, докато дъхът й не свърши и й се наложи да млъкне за миг. Преобърна го неочаквано под себе си и се нагласи удобно върху му, подпирайки длани на раменете му - Ще изберем и кошарка... - и в следващия момент спря, доближила лице към това на Джулс - А майката ще бъде ли съгласна АЗ и ти, заедно, да се грижим за вашето бебе? - известна доза неудобство се усети разтърсваща нашата Джейн и тя се усмихна леко. Представи си да има дете от него и той да го вземе и да се грижи за него с друга жена... Ами щеше да бъде убийствено. Но не знаеше дали Джулиън е говорел по такъв начин с другата жена; дали й е признал чувствата си както на Джейн; дали ... е бил себе си ... докато разсъждаваше наум, лявата й ръка галеше много бавно и нежно страната му и се плъзгаше надолу по врата и гръдта му. - В момента не мога дори да се опитам да ти опиша какво става в тялото ми откъм чувства. - хиляди емоции преливаха ли преливаха в душицата й, разтърсвайки я по неописуем начин, тъй като си представи много повече неща,които можеха да се случат помежду им и за близкото бъдеще, което предстоеше... Хм, хм.

-Надявам се да не си мисли, че ще живее с мен.- замисли се Джулиън, намръщил недоволно устните си при тази мисъл.- Няма значение, Джейн, то ще бъде и мое и твое и нейно си... предполагам.- сви рамене той нехайно. Спести й варианта, в който отвличаха собственото му дете и заминаваха за Хаваи, където щяха да заживеят като съвсем нови хора. Не, че не беше възможен, но това не значеше ли да принуди самата Джейн към нещо, което може би нямаше да иска... към несигурността на живота, който водеше, да не говорим, че тотално щеше да обърка плановете й с ученето.
-Мислех си за някакви светещи фигурки на тавана. Направо цели пейзажи!- ръката му сякаш ги изрисува невидимо по тавана на банята на Джейн, нетърпелив да й покаже какво имаше в предвид и да го направят дори още сега. Така се вълнуваше. Така добре му изглеждаше всичко в момента, толкова подредено и просто щастливо.- Представяш ли си как едно мъничко момиченце с лилава рокличка тича насам- натам и вика "Джейн, Джейн!"- преправи гласа си леко.- Този факт... че ще имам дете, искам да кажа, не ми бе изглеждал толкова радостен и няма да ми изглежда такъв, какъвто си го представям, ако не си близо до мен.
Ръцете му се опряха под дупето й и я накараха да седне върху корема му, както сякаш му беше най- удобно. Забарабани с пръсти по кожата й, а това разплиска водата вътре.

Усмихна се широко при мисълта за цветните пейзажи по тавана и прегърна силно Джулиън през раменете. Изведнъж наистина се бе почувствала... добре. Ами... ами ако и двамата някога в далечното бъдеще решаха да имат...такова бебе? Леко се скова в ръцете му при мисълта наистина да се случи и потърка чело в раменете му.
- Ще бъде прекрасно...заедно ще ходим по "женски" за играчки, роклички, какви ли не неща! Ще й четем, представи си тримата легнали на леглото, тя в средата и ние се редуваме да й четем приказки! - прехапа устни от удоволствие, щом си го представи. Да, чувстваше го като свое... ала не беше. И точно заради това усмивката се смъкна лееекичко от лицето й. Може би това беше егоистично, да смята, че нещо е "нейно", но просто... то нямаше да излезе от нейната утроба, а тази на Алисън.
Поотдръпна се от Джулиън и отиде в другия край на ваната, където изтърка собствения си гръб и рамене, взираща се замислено в бълбукащата пяна.
- Днес се видях с Филип. Той е добре, не иска да ме убива и дори е започнал нов живот, дори ме целуна. - нехайно рече без да поглежда към мъжа във ваната. За нея целувката не представляваше нищо, но когато изрече тези думи веднага усети надигащото се недоволство у Джулс и тогава повдигна сините си очи към неговите.

-После може да си има и сестричка или братче.- ухили се той до ушите, но със сигурност нямаше предвид, че то ще бъде от Алисън. Представяше си колко красива би изглеждала Джейн бременна. Дланите му докоснаха коремчето й нежно и лекичко и го погалиха. Просто така с любов. Любов към нея и желанието да обича всяка част, която му бъде показана или сам открие. Дори не я дочака да се отдръпне напълно. Тялото му сякаш се придвижи с нейното, а езикът му лизна игриво бузката й, стигна до ухото, а после Джулс целуна меката му част и я задра лекичко със зъби.
И всичко му се струваше повече от щастливо, докато не чу думите й. Изведнъж се отдръпна на сантиметър от нея, не я докосваше. Единствено топлото му дихание докосваше рамото й, когато главата му се приведе лекичко, а очите му сякаш потъмняха лекичко от яд. Не точно яд, може би... може и беше просто неприятното усещане от спомена за онази малка Джейн, която бе разцъфтяла по халат пред вратата му късно вечерта. Не разбираше, не можеше да разбере защо бе потърсила Филип, когато той й бе посегнал. Дишането на Джулиън остана някак спокойно. Трудно ли му беше да се гневи на Джейн? Може би малко.
-Защо? Джейн, как му вярваш? Как те целуна?- попита, а челюстта му се стегна лекичко, но това можеше да бъде видяно само от периферното й зрение, все още не се бе отдръпнал от нея.- Къде?

- Срещнахме се случайно. - дори не си даваше сметка, че мястото, на което са се срещнали, беше по-скоро... ами той вероятно я бе проследил. Нямаше как да има случайни срещи там, осоено по това време. Плъзна длан по страната му и се усмихна - Целуна ме точно така. - приближи лице към неговото и устата й се докосна ефирно до тази на Джулс, след което е пое в малка, нежна целувка. Но бързо се дръпна и погледна игриво към Джулиън - Точно така. - засмя се тихо и поклати лице - не почувствах абсолютно нищо, ако това е важното. И не ми посегна. - имаше нещо хладно в цялото изражение и говор на Джейн, макар да изглеждаше спокойна и мека, и това се случи точно след неприятните й мисли... Хм.
Прекара пръсти през косата му и започна да си играе отнесено с нея.
- Да... ще е хубаво да си има. - в главата й вече танцуваше омайно една мисъл. Трябваше да гонаправи, заради разсъжденията, които последваха винаги след нея... Детето нямаше да я обича, беше нормално! Точно както майката; щеше да страда заради постоянното местене ту у майката, ту у бащата, който си има друга съпруга и ако бе с по-слаба хм...психика, щеше да се озлоби и кой знае още какво. - Виж, мисля че трябва да спрем.- отдръпна се грубо и стана от мястото си.

-Защо?- внезапно се изправи Джулиън.
В цял ръст, толкова близо до нея, че изглеждаше може би по- внушителен от обикновеното. Водата се стече по тялото му, а другата се разплиска от рязкото му движение, което предизвика стрес и хаос из течността. Самият той изглеждаше недоволен. Неразбиращ съвсем думите й. Не намираше причина да го направят. Защо трябваше да спират? И това значеше, че ще се отдалечат един от друг, ли? Не го осмисляше съвсем, а лекото объркване се четеше по лицето му, но най- вече непреклонността. Не можеше да се съгласи с нея, докато не получеше достатъчно основателна причина, а за Джулиън едва ли съществуваше в момента проблем, на който не може да измисли решение. Чувстваше се като Супер Джулс! по- силен от Мистър Пропър и по- красив от Спайдърмен.
-Една причина!- смръщи й се той и кръстоса ръце пред гърдите си, но после ги отпусна и се приведе леко, за да бъдат очите му на едно ниво с нейните, хващайки я за раменете.- Ама бас ловя, че не можеш да намериш достатъчна!- ухили се срещу Джейн, въпреки че все още се чувстваше намръщен дълбоко в себе си.

Упря челото си в неговото и въздъхна; но не скъси разстоянието между телата им.
- Ти ще имаш бебе... за него ще бъде мъчително постоянно да се мести ту у единия родите, ту у другия. Аз ще се грижа за него точно като за свое, но то много добре знаеш, че няма да ме обича... познаваме Алисън. И така, то ще ме мрази и ще се мести постоянно; ти ще искаш да бъде по-различно, но нищо няма да се променя и накрая ще е най-добре... просто да нямаме никакви взаимоотношения. По-добре, е, не да се събереш с алисън, защото не я обичаш, но да направиш така, че на детето да му е добре. - сведе поглед и се отдалечи отново от него, придърпвайки една от хавлиите. Нежно попи влагата от плътта си и се уви с кърпата. Вероятно... ако те двамата си имаха едно малко, златно .... неееееее, трябваше да унищожи тази мисъл от главата си и да приеме, че той е просто зает мъж. Прекара пръсти през косите си и се обърна към огледалото, вглеждайки се в лицето си. Да, но виждаше и силуета му зад себе си... Красиви черти... Усмихна се леко и въздъхна. - М, да, аз... съм готова. - тихичко измърмори и прехапа устни, отправяйки се към притворената врата на банята.
Ама че малоумно беше от нейна страна да си мисли за деца, като беше на почти 21 години... всъщност, не беше... но... абееееее! В главата й цареше хаос.

-Джейн, това не е така.- смая се Джулиън.
За миг му се прииска да се разгневи на детето си, което беше изключително неродено все още. Вдиша шумно и издиша по същия начин. Не чувстваше този евентуален вариант като правилен. Защо трябваше да се разделя от единственото истинско нещо в живота си, за да бъде друг щастлив? Било то и неговото дете, знаеше че щяха да се справят. То нямаше да мрази Джейн, нали?
-Когато усети, че и аз те обичам, всичко ще е наред, Джейн. Няма да... не може да те мрази, каквато и да е Алисън. То нали е дете, само вижда и усеща!- запротиви се Джулс като инатливо магаре, способно да извади вода от тринадесет кладенеца, за да докаже, че няма да мръдне от мястото си и има по- велика мисия от това да следва продължението на нивата. Излезе от водата, но за разлика от Джейн, той не подсуши тялото си, нямаше време да мисли за това. Улови я през кръста и я дръпна към себе си толкова внезапно, че сигурно можеше да я стресне. Извърна я с лице към своето и я завъртя във въздуха, запречвайки гледката й към вратата.
-Аз искам заедно да си направим дете. Да завършиш образованието си и после да заминем някъде! По света! Където поискаш.- дланите му отместиха назад косата й и се обвиха около лицето на Джейн. Устните му се впиха в нейните жадно, отпиващи от сладкия й дъх.

Едно малко дете бе много по-податливо на манипулации и внушения от близки и родители, отколкото възрастен човек, затова много можеше да се поспори по отношение думите на Джулс, но Джейн забрави за това, което чу изречението му, което сякаш отговаряше напълно на нейните мисли.
- Наистина???? - направо смаяно запита, а зениците й се разшириха учудено в него щом устните им се разделиха. Отскочи назад и се загледа доста подозрително в него.Да не би да я изпитваше за това как ще реагира? Усети как вратата се удря в гърба й и тя няма как да излезе, без да се приближи напред. Дланите й докоснаха дървото нежно, а страните й придобиха нежна руменина, сякаш бяха ощипани. - Колко безразсъдно и... да, обаче, аз също.. мисля така. - взе да върти босото си краче на нежни кръгове с изпънати пръсти, подобно шпиц и ... общо взето следеше с поглед тези кръгчета. - Но... не е справедливо...

Джулиън се подсмихваше умилен от гледката на изчервяващата се Джейн, толкова щастлив всъщност, че тя също го искаше. Искаше да си имат дете, а това подсъзнателно го караше да си ги представя като семейство без да се замисля дори. Очите му проблясваха повече от влюбено, някак улегнал изглеждаше в момента, способен да пожелае да създаде своето семейство, макар и с жена с повече от десет години по- млада от него.
Ръцете му се протегнаха напред, сякаш я очакваха за прегръдка, ала не я дочака да се приближи. Само една полукрачка го доближи до тялото й достатъчно, че да го обгърне с ръце и да повдигна във въздуха. Спусна дланите си по нежната кожа на краката й, карайки ги да се обвият около кръста му. Потръпна от прекрасното усещане за стягащите се бедра на Джейн около себе си. Обсипа цялото й лице с малки, детски, ефирни целувки, рисуваше я радостно с устни. Може би за първи път изпитваше такова вълнение от думи. Дори по- силно от съобщението, което бе изпратила по- рано днес.
-Не е честно спрямо кой?- попита я Джулиън, леко задъхан впи устните си в нейните, а после целуна и брадичката й.- Само само наше си дете. С твоите очи.- той целуна клепачите й.- И бузки и устни.- докосна и тях.- Защо да не е справедливо?

Дланта й плавно премина през косите му, докато устните й нежно уловиха неговите, въвличайки езика му в сладостна игра, едновременно разрушителна и запомняща се.
Бедрата на Джейн се стегнаха около кръста му, издъпрвайки го по към себе си, докато гърбът й се притискаше в бялата врата, наранявайки леко издадения гръбнак.
- С твоите устни - докосна с палец устата му, щом отдръпна своята от там, след което я погали и спря поглед върху този на Джулс - И шия... - пръстите й се изгубиха по дългия врат на мъжа, стигайки чак до ключицата; след което я погалиха ефирно и неочаквано го избутаха от тялото на Ми. - Би било красиво. - стоеше боса пред Джулиън и наблюдаваше с интерес изражението му. Да; как ли щяха да го кръстят? Ако беше момиче? Ами момче? В главата й се появиха толкова много пъстри картини, представляващи ТЯХНОТО семейство, че се стресира чак. Никога не бе мислила за семейство, още по-малко за деца или някакво обвързване по-специфично и обвързващо от необходимото, но сега... този учител, този ВЪЗРАСТЕН мъж представляваше дяволската причина за подновената Стормхард.
Ръката й потърси неговата, вплитайки се нежно между пръстите му, докато до подръпваше леко напред.
- Тогава нека го направим. -изскочи изречението през устата й и тогава усети толкова силно смущение, каквото никога през живота си не бе. Пусна ръката му и преглътна тежко, макар и не на пръв поглед. След секунда и половина започна да съжалява за предложението си, а на втората вече вътрешно обмисляше план за бягство.

-Сега?- погледна я въпросително Джулиън. Не беше подготвен за подобен отговор. Но това само му подсказваше колко наистина го иска Джейн и колко всъщност той самият го искаше. Толкова, че дори не му трябваше отговор, нито се нуждаеше от това да премисли нещата. Просто знаеше дълбоко в себе си, както и на повърхността, че желаеше да създаде нещо толкова чисто и неподправено като дете. Дете създадено с много старание и любов, нежност. Не просто в сляпа страст, а така, както би било създадено най- невинното същество на земята.
-Да, да, да! Сега!- самоотговори си развълнувано Джулс. Пое я в ръцете си и я притисна в своето тяло в една страстна прегръдка. Езикът му не се поколеба да обходи устните й и вътрешността им, да ги опознае още по- добре и да ги запомни. Ръцете му я галеха парещо, оставяха мокри следи по вече сухата й кожа. Едва ли някога си беше представял, че ще иска толкова много да създаде семейството си... с Джейн, Джейн с която се държа доста гадничко, Джейн която го посини съвсем без да преувеличава. - За нашето бебе, Джейн.
Ръката му погали коремчето й, надолу- нагоре, спирайки се малко над него, където с такова обожание пое гърдата в дланта си.

Погледът й премина от шокиран, в изненадан и накрая - развълнуван. Той... наистина? Премигна бързо няколко пъти, а след това се остави на целувката, обгръщайки гърба му с ръце.
- Не се ли притесняваш?? - запита тихо, докато стоеше в обятията му. Това щеше да бъде ВТОРО хлапе, за което да се грижи; на всичко отгоре познаваше Джейн само от един месец (и още един от сънищата си, но това не се брои много-много).
Дланта й премина умерено по цялата дължина на гърба му, сетне премина по оголените задни части и промени местонахождението си, премествайки се от предната част. Ноктите й леко задраха вътрешността на бедрото му, главичката на потрепващото му оръдие, коремът, гърдите и отново-рамото. - Не е ли безразсъдно?- продължи тя сякаш изпробвайки желанието му да го направи, докато продължаваше със "невинните закачки" по плътта му.
Лявото й коляно се повдигна лекичко и погали неговото, както и бедрото му, но Джейн бързо-бързо премина в следващо състояние и отскочи пъргаво, преминавайки през вратата и хуквайки напълно голичка в дългия празен коридор. - Хайде Роуд, хвани ме! - през смях викна, докато стоеше в доста неудобна за другите върху парплода.

Роуд? Роуд? Така беше отвикнал от това си име, което чуваше единствено, когато му се налагаше да избяга от своя минал свят. Но сега името му не носеше този замисъл. То не беше изречено от мръсните уста на някой наемен убиец или от онези твари, към които самият той бе принадлежал, на които се плащаха огромни суми просто да заличават следите и възможностите да бъде издадена цялата система. Сега истинското му име беше изречено от Джейн. Игриво, повикващо и със сигурност не носеше смисъла на "ела ми и ще ти напълня стомаха с олово". Излезе от банята, поклащайки лекичко глава, за да я изчисти от малкото мрачни мисли, които направо си заминаха, когато я съзря в особено неудобна на пръв поглед поза, разкриваща гъвкавостта на тялото й и неговата нежна прекрасност. Затича се към нея и я улови в ръцете си само, за да я притисне с тяло към една от колоните в апартамента си. Слабините му се отъркаха в нейните.
-От какво да се притеснявам, Джейн?- попита, докато пръстите му се движеха по едната й страна към кестенявата коса, в която ги вплете, за да приближи лицето й към своето и да разцелува устните й с малки, нежни целувки.- Шшт, без да го мислиш.- сякаш той пък можеше да чуе мислите й (:DD).- Мисли си за нещо хубаво.
Повдигна я лекичко, прикрепяйки я между леката хлад на колоната и топлото си, но мокро тяло. Ръцете му галеха кръста и дупето й, бедрата. Пръстите му я любехха така, както би го направил той- бавно и нежно, разпалващо.

Положи длани върху раменете му и ги притисна надолу доста силно, сетне продължи докато не го принуди да седне на пода до хладната колона и не го последва измествайки позициите им. Гърбът му се подпря в мрамора, а тялото на Джейн се потърка в това на Джулс. Устните й започнаха да обхождат с ефирни целувки гръдта и коремчето му, а след това... след това за първи път си позволиха да направят нещо напълно забранено - целунаха члена му. След това множество пъти около началото му, сякаш за да го приготви за онази част, която следваше... Езикът й се плъзна по главичката, облизвайки я няколко пъти, спусна се бавно по дължината му, стигайки до вече възбудените, изпълнени с вълнение златни торбички на страстта му. Засмука ги нежно и бавно, така както само една жена, занимаваща се дълги години с изучаването на тази любовна игра, би могла да достави удоволствие на мъжа си... за нощта.
Джейн отдръпна лицето си от там, когато възбудата му стана много повече от явна и просто се сгуши в мокрото му тяло, притискайки гърди в неговите.
- Няма.... няма, нали си тук, сега... - целуна врата му и се покачи нагоре към устата. Спря, вглеждайки се в очите на Джулс - Но ти добре си помисли кое е правилно. - езикът й мина по цялата му уста, а след това се пъхна вътре, заигравайки се с чуждия...

Настойчивостта му в целувката им, начина по- който езикът му се опитваше да се уви около нейния и да я придърпа още повече към себе си, за да усети изгарящата им близост, сякаш беше достатъчен отговор от кратките му размисли, които почти не съществуваха, но все пак имаха своята бледа следа, заличена от истинското желание да го направи. Да иска да излее себе си в нея, а гените им заедно да се извият и да създадат живот, обгърнат с любов. Създаден с желание и обич, а не просто плоска страст. Пръстите му си проправиха път към вътрешната част на бедрото й. Усещаше пожара в собствените си слабини, който бяха предизвикали устните и езика на Джейн, засягащи най- чувствителните места от члена му. Прииска му се да я вземе веднага. Още сега. Достигна сгъвката на бедрото й там, където мястото го отвеждаше до най- чувствителната част. Възгланичките на пръстите се впиха в плътта й страстно преди да продължи по- навътре и да докосне срамните й устни. Подразни ги, старателно Не докосвайки плътта й между тях.
-Сигурен съм.- изпъшка възбудено между целувките.
Гърдите му се издигаха в унисон с лекото му задъхване, отъркваха се в нейните, както се докосваше мъжеството му до едното й бедро.

- Аз също... - въздъхна насреща му превъзбудено; очите й бяха притворени, докато тя потрепваше от насладата, която пръстите му й доставяха, макар и само с леко дразнение. Прехапа устни и се задъха леко, не можеща да повярва, че ласката му може да предизвика подобно огнено торнадо в тялото й.
Хвана внимателно ръката му с двете свои и нежно я прокара по всяка една своя извивка. Започна от лицето, докато през това време не отлепяше премрежения си поглед от неговия; пръстите му се плъзнаха по скулите и устата й, леко разтворена и копняща да го приеме в себе ис отново; врата, ключицата... надолу по гърдите, върху които се задържа и притисна;очерта всяко едно ребро от себе си; сетне коремчето, мина по бедрата и прасците, след това се върна нагоре и плъзгайки го от вътрешната страна на крака си, го докосна в туптящите си от възбуда слабини, които пареха и крещяха, че обожават да го усещат по този начин. Дланта му много нежно и леко се допря до горещия център, само и само да усети какво се случва с тялото на неговатаДжейн в този момент.
Погледът й фиксира и реакцията на неговия организъм при мисълта, че тя трепери от удоволствие, предизвикано от него, а това и достави огромно удоволствие.
- Обожавам начина, по който ме гледаш, Джу... винаги съм му се възхищавала. Такъв плам, съчетан с любов; такова желание, изразяващо и много други чувства... нежност и страст; дори напрягащите ти се мускули в моменти, когато се удържаш да не поемеш тялото ми на мига... обожавам цялата ти същност; дори когато те пребих ти се радвах. - завърши с тих смях, засмуквайки врата му. Езикът й се обви около нежната кожа, след това я засмука, а зъбите й я задъвкаха не силно...

Влуден. Така изглеждаше. Дори още по- възбуден, наслаждаващ се на извивките на тялото й, допира до различни места от него, кое от кое по- възбудени, прекрасни и нежни, тръпнещи, желаещи. Пръстите му, допрени до горещото място се раздвижиха под ръцете й, докосващи клитора й с лек натиск, сякаш едва се сдържаше на цялото това изкушение. Изръмжа доволно, а цялото му същество примря от удоволствието да я докосва и да усеща колко й харесваше наистина. Искаше му се да я вкуси, да я усети по устните и езика си, а после да ги замени със своето мъжество.
Бавно, ала нетърпеливо, съдейки по напрягането на тялото му, Джулиън я положи под себе си върхху мекия килим, който сякаш само това е чакаше, за да приеме тялото й в персийската си мекота. Устните му се отделиха от нейните, заредени с успокояващото желание, че отново ще се докоснат до тялото й. Засмука вратлето й, оставяйки там своята следа само, за да премине към възбудените й гърди. Езикът му дразнеше зърната й, устните се обвиваха около тях, но не за дълго преди да премине по коремчето й, едното й бедро, после и другото, там, където бе преминала ръката му. Прехвърли се от вътрешната страна до свивката на бедрото й.
Затвори очи за миг, сякаш му трябваше повече самообладание, отколкото можеше да съществува. Не можеше да й устои, както не бе могъл и във всички свои сънища. Устните му се заровиха между бедрата й с такова желание да дарят нежното място там с приятни дразнения. Вкуси я.
-Джейн...- простена възбудено, а горещия му дъх подразни кожата й точно там.- Толкова си топла и прекрасна.
Заравяше. Облизваше. Засмукваше. Раздразваше. Движеше на всякъде устните и езика си. С желание. Бавно. Бързо. Нежно. Настоятелно. Нетърпеливо и възбудено.

Зъбите й се впиха болезнено в месестата част на устните, за да възпрат стона, опитващ се настоятелно да изскочи измежду тях; ръката й се стрелна към косите му, стискайки ги силно и в същото време немощно... не можеше да опише цялата наслада, която изпитваше в този миг. Проблемът бе в това, че много скоро усети приближаващия се взривоопасен момент между слабините си и ги стегна леко, издърпвайки го рязко върху себе си. Езикът й се вмъкна в устата му, заигравайки се палаво с неговия, докато с длани нагласяше неговите върху гръдта и корема си.
Премреженият й поглед се плъзна по лицето му, когато измени позициите им и вместо той, тя бе върху му.
- Това е за мен...мое... - избра си една точка по гърдите му, около сърцето и ядари с най-уникалната целувка, която можеше да получи някога; продължи надолу, захапвайки леко стегнатото му коремче и се подсмихна, щом възбуденият му член докосна устните й - това също... - пое го бавно, влудяващо и страстно между зъбите си, но за кратко, защото скочи бързо и го повлече към себе си към една от стените, в които гърбът й се притиснса неочаквано, а устните й отново откриха сладко убежище в неговите.
Дланта й нежно погали възбудените му слабини, докато прекрасното усещане от целувката продължаваше...

Така пъргаво се увиваше около тялото му, така добре то трепваше при докосванията им и съприкосновението на езика му с горещата точка. Изръмжа доволно и възбудено, нямаше търпение да я вземе и да я усети по най- естествения, нежен и страстен начин. Да достави и на нея и на себе си повече, отколкото някога бе отдавал и готов да приеме всяка нейна ласка... всяко струваща му се изпепеляващо възбуждаща, предизвикваща тройно повече желание у Джулиън.
-Джейн... - изстена той, а ръцете му се отделиха от гърдите й и се спуснаха надолу. Докоснаха се до всяка една клетка по коремчето й, стигайки до кръстчето заобиколиха отзад и се впиха в сладкото й дупе, което така му се беше искало да докосва. А сега не просто можеше да го докосне... усещаше я прекрасно близо, отпиваше от нея сякаш щеше да им е за последно. Вероятно част от него се бе притеснявала, че всичко щеше да свърши изведнъж както сънищата му.
Стисна леко дупето й, а члена му се отърка в слабините й, насочен от самата му ръка. Устните му се отделиха от нейните само, за да обходят врата, основата му, ключицата и рамото, езикът изрисува своята странна фигурка по него. Целуна го, преди Джулиън да издиша горещия си дъх срещу лицето й.
-Отдай ми се...- сякаш я примоли той, а в същото време имаше и нещо решително да го направи. Гласът му звучеше пресипнал от желание.

Малките й ръце се спуснаха гальовно по гърба му, докато усещаше всяко едно негово движение, толкова горещо и крещящо, че я желае. Толкова...разпалващо страстта й, че чак не можеше да го опише. Задра с нокти цялата дължина на гърба му, стигайки до дупето му, сетне мина към корема и плъзна надолу към члена, който пулсираше ярко от възбуда. Погъделичка го успокоително и го притисна леко към разтворената си сърцевина. Тялото й се разтрепери от нуждата за него, която изпита; не можеше да повярва, че само с допира си, той можеше да й окаже подобно въздействие.
- Вече го направих...Джу. - прошепна до ухото му, целувайки го.
Езикът й се впусна в дяволска игра с неговия, толкова сладка и опияняваща, че можеше да победи дори тази на боговете. Усещането, което всяка една секунда на близост им доставяше, бе... просто неописуемо. О, искаше го! Толкова силно и пагубно, че можеше да се ссравни с лудост; искаше да крещи името му с любов и в същото време от невъзможност да опише насладата, която й доставя; искаше ... него. Джулиън или Роуд, Маркъс или Евгени, ИСКАШЕ НЕГО! Името не бе от значение, бе важен ТОЙ. Притисна се леко надолу и усети как главичката на възбуденото му оръдие е в сърцевината й. Прехапа устните си, поглеждайки го със стъкления си от възбуда и желание поглед.- И ще продължавам да го правя. Нека го създадем...

Топлината на дълбините й сякаш го подканваше да продължи навътре и да проникне изцяло, да я обладае и едва ли нещо можеше да го спре. Ръката му се оказа на тила й, придърпвайки я колкото се можеше повече към себе си, за да усети всеки един неин дъх, който излизаше накъсано от устните й, които нацелува нежно и страстно и засмука, докато инч по инч проникваше в нея, сякаш дразнейки я, ала всъщност просто се наслаждаваше на всеки милиметър от нея, искаше да го опознае и запомни, да изучи всички места, които я караха да става все по- влажна и по- възбудена... докато не проникна напълно и изцяло в нея. От устните му излезе стон на блаженство, а пръстите му леко стиснаха тила й, но отпуснаха хватката си моментално до нормалното. Цялото му същество примираше от удоволствие.
- За нашето дете, Джейн. - облиза пресъхналите си устни Джулиън и целуна рамото и ключицата й, докато се задвижваше в нея страстно, възбуждащо и бавно... любовно и в същото време нетърпеливо да я има по всички възможни начини... сякаш вдигаха тост от удоволствие, което заливаше слабините им. Горещината, която се предаваше от нейната сърцевина на него.
Ръцете му, придържащи дупето й и направляващи движенията на тялото й, макар да нямаше нужда от това. Едната се пусна от прекрасното си място и несъобразително улови плътната завеса на прозореца, а само миг след като Джулс се опита да отпусне крайника си на нея, целия корниз се строполи на пода до тях по особено шумен начин.